Трявна била освободена на 12 юли 1877 г. и след това част от руските войски се насочила към колиби Йововци, като в същото време към тези колиби настъпвала и турската армия. Цаньо Бизата, който заедно с Цаньо Пуцаря превеждал русите в Балкана, се върнал в Йововци и казал на хората там да бягат към Трявна. Тригодишният Христо Манев Димитров бил с вроден недъг в краката и още не бил проходил. Майка му преценила, че няма да може да го носи по дългия път на бягството и го оставила в хралупата на буково дърво. Оставила му и стомна с вода. Детето живяло в хралупата три денонощия. През това време турците били отблъснати и жителите на колиби Йововци започнали да се връщат. Дошла си на четвъртия ден и Христовата майка и заварила детето си измъчено и останало без глас от плач, но живо. През следващите години Христо оздравял и израснал като силно момче, но заради епизода с хралупата  местните хора започнали да го наричат Комитата. Починал пре 1956 г. и потомците му сега носят името Комитови. Има легенда, че героят в песента "Балканджи Йово" е от колиби Йововци.