Цигани довели в хаджи Ангеловата къща агаряните, за да ги ограбят и посекат. Кръвта плискала по стените, попивала в дървения под. Хаджи Ангел е потапян неколкократно и давен в собствения си кладенец. 

Градът възниква като място за пазар затова носи и името Стар пазар (Ески Джумая). Тук се провеждал Ескиджумайският панаир, който бил един от най-големите и прочути български панаири до Освобождението. Възникнал през 18 в. като пролетен - от 14 до 21 май. Имало и есенен през октомври, който бил само за добитък. Идва ли тежки търговци от Дебър, Ксанти, Русе и Варна. Градът растял, процъфтявал, хубавеел и богатеел, а жителите му се занимавали освен с търговия и със скотовъдство и земеделие. Били облечени в богати вълнени и свилени одежди, накичени с кожи, злато, ковани колани, огърлици от жълтици, а на ръцете им тежали златоковани гривни с инкрустирани бисери и скъпоценни камъни.
Този край от Преслав до морето бил гъсто заселен с големи китни бели градове от дялан камък, които отдалеч се виждали като кацнали бели птици под Балкана.
Бях, съм, ще бъда.
Това е девизът на град Търговище, преплетен в герба на града.
1878 г. Било е тежка, люта зима, с дълбоки снегове.
Когато местните турски управници зачули, че руската войска е вече в Осман паша (Омуртаг), хукнали да бягат през глава към Шумен да търсят помощ и спасение за живота си.
Но имало и такива между тях, дето решили да не си тръгват празни от този богат край. Нека и войската им да напарави яма (грабеж за плячка).
Наточили ками и саби и тръгнали озверени срещу беззащитното българско население. Големи престъпления - палежи, грабежи, изнасилвания и убийства, нечувани по жестокост и алчност били извършвани над мирните българи. Една част от хората събрали около чешмата на пътя за Шумен и там ги посекли и отмъкнали ценностите им. Нарекли местността Касап дере.
Други от българите се събрали в Капраловата и хаджи Ангеловата къща, при най-известните чорбаджии. 
Казват, че Търговище бил втори Батак по изклано население. Цигани довели в хаджи Ангеловата къща агаряните, за да ги ограбят и посекат. Кръвта плискала по стените, попивала в дървения под, където може да се види и днес. Хаджи Ангел е потапян неколкократно и давен в собствения си кладенец на двора, за да изкаже жълтиците си. Накрая го убиват след дълги мъчения.
Когато усетили приближаването на руските войски, агаряните хукнали към Шумен през Беяс баир (Белият баир) през местността Юкя, като се спирали от време на време, за да закопаят ограбеното злато, като се надявали скоро да се върнат обратно по тези места... При дъжд понякога изскачала по някоя малка жълтичка. 
Днес в Касап дере няма дори възпоменателна плоча в памет на посечените християни.