Постинг
15.04.2013 22:56 -
Безработицата - големият бич на Европа
Всичко започна с фалита на американската банка "Лимън Брадърс" и последвалата тежка финансова криза. Закономерно тя се превърна в икономическа, при това в трите световни центъра на финансовата мощ. На свой ред дойде високата безработица - в САЩ около 8%, в Китай вероятно много по-висока, макар да не са публикувани точни данни. Но в ЕС броят на хората, останали без препитание, заплашително напомня пика на безработицата в САЩ по време на Голямата депресия от 30-те години. Разбира се, има големи разлики както в структурата и в равнището на безработицата в трите центъра - САЩ, ЕС и Китай, така и в усилията за нейното овладяване.
Това, което с голямо съжаление трябва да констатираме, е, че в Европа негативната тенденция доведе до политическа криза. Да вземем за пример Италия. Но състоялите се там парламентарни избори новосъздадената партия "Пет звезди" издигна лозунга за отказ от изплащането на националния дълг, спечели повече от една четвърт от гласовете. Докато професионалният икономист и политик Марио Понти взе само десет процента. И това е по-малката злина. На Ботуша безработицата е 11,7%, което далеч не е най-високият процент в ЕС. По-лошото е, че управляващите в Европа елити възприеха като лекарство германския подход за строги икономии и рязко съкращаване на държавните разходи. Но това е същинско безумие при това състояние на икономиките в ЕС.
Срещу тази мантра се надигна мнозинството не само в Италия, но и в Испания, да не говорим за Гърция, където се роди радикална опозиционна партия.
В центъра на вниманието на политическата класа в ЕС е как да се преодолее в новото време кризата, без страните членки на общността, да банкрутират. Големият проблем е в това, че с редки изключения икономиките на страните от ЕС, особено от еврозоната, продължават да се свиват и в резултат на улицата биват изхърлени милиони. Затягането на коланите би било оправдано, ако ставаше дума за финансова стабилност - нещо, което зависи от съгласието на различните слоеве от обществото. Но главната цел на Евросъюза при сегашното положение на висока безработица би трябвало да бъде борбата с нея като основна насока на действията на управляващите. Защото нетърпимо високият брой на хората без препитание неминуемо води до политическа криза.
Нека погледнем каква е картата на днешната безработица в ЕС. Само в германския блок - Германия, Австрия, Холандия и Люксембург, тя е по-ниска от 6%. Но в непосредствено съседство с тези държави тя е значително по-висока - в Дания 7,4%, във Великобритания 7,7%, във Франция 10,6% и също толкова в Полша. Но ако се отдалечим още от германския блок в посока на периферията, ще видим, че в Италия нивото е 11,7%, в Ирландия е 14,7%, в Португалия - 17,6%, в Испания - 26,2%, а в Гърция - цели 27%.
В този контекст трябва да отбележим мястото и ролята на Германия - третия по ред износител в света. Нейният експорт съставлява 51% от брутния вътрешен продукт на страната, като повечето от половината от този износ се пада на страните от ЕС. Неслучайно за едно десетилетие Германия е натрупала търговски актив от един трилион долара. По тази причина страната стои твърдо зад еврото, защото именно с негова помощ тя превръща ЕС в зона за свободна търговия или по-точно за германски експорт. Без това немският БВП, експорт и икономическа доминация не биха просъществували дълго време.
Държавите от ЕС със значително по-ниски от Германия разходи за работна сила би трябвало да имат конкурентно предимство пред Германия. Но в действителност повечето от тези страни имат търговски пасив. Когато се разрази икономическата криза, по различни причини тези държави не съумяха да урегулират със собствени сили своя търговски пасив.
Разбира се, това не означава, че страните от периферията на ЕС не са се разпростирали извън чергата си, включително с високите социални разходи. Затова, когато се разви финансовата криза, главно държавите от южната периферия затънаха в дълбока дългова криза, от която не могат да излязат в обозримото бъдеще.
В крайна сметка проблемът е в това, че икономически ЕС се е изградило около една мощна икономика - тази на Германия, която е четвърта в света по БВП, където експортът е главният двигател. В периферията на ЕС вече има явни признаци на германофобия. Дали пък това няма да доведе до тежка политическа криза, която да е в състояние да разруши не само еврозоната, но и целия ЕС?
Чавдар Киселинчев,
международен наблюдател
Това, което с голямо съжаление трябва да констатираме, е, че в Европа негативната тенденция доведе до политическа криза. Да вземем за пример Италия. Но състоялите се там парламентарни избори новосъздадената партия "Пет звезди" издигна лозунга за отказ от изплащането на националния дълг, спечели повече от една четвърт от гласовете. Докато професионалният икономист и политик Марио Понти взе само десет процента. И това е по-малката злина. На Ботуша безработицата е 11,7%, което далеч не е най-високият процент в ЕС. По-лошото е, че управляващите в Европа елити възприеха като лекарство германския подход за строги икономии и рязко съкращаване на държавните разходи. Но това е същинско безумие при това състояние на икономиките в ЕС.
Срещу тази мантра се надигна мнозинството не само в Италия, но и в Испания, да не говорим за Гърция, където се роди радикална опозиционна партия.
В центъра на вниманието на политическата класа в ЕС е как да се преодолее в новото време кризата, без страните членки на общността, да банкрутират. Големият проблем е в това, че с редки изключения икономиките на страните от ЕС, особено от еврозоната, продължават да се свиват и в резултат на улицата биват изхърлени милиони. Затягането на коланите би било оправдано, ако ставаше дума за финансова стабилност - нещо, което зависи от съгласието на различните слоеве от обществото. Но главната цел на Евросъюза при сегашното положение на висока безработица би трябвало да бъде борбата с нея като основна насока на действията на управляващите. Защото нетърпимо високият брой на хората без препитание неминуемо води до политическа криза.
Нека погледнем каква е картата на днешната безработица в ЕС. Само в германския блок - Германия, Австрия, Холандия и Люксембург, тя е по-ниска от 6%. Но в непосредствено съседство с тези държави тя е значително по-висока - в Дания 7,4%, във Великобритания 7,7%, във Франция 10,6% и също толкова в Полша. Но ако се отдалечим още от германския блок в посока на периферията, ще видим, че в Италия нивото е 11,7%, в Ирландия е 14,7%, в Португалия - 17,6%, в Испания - 26,2%, а в Гърция - цели 27%.
В този контекст трябва да отбележим мястото и ролята на Германия - третия по ред износител в света. Нейният експорт съставлява 51% от брутния вътрешен продукт на страната, като повечето от половината от този износ се пада на страните от ЕС. Неслучайно за едно десетилетие Германия е натрупала търговски актив от един трилион долара. По тази причина страната стои твърдо зад еврото, защото именно с негова помощ тя превръща ЕС в зона за свободна търговия или по-точно за германски експорт. Без това немският БВП, експорт и икономическа доминация не биха просъществували дълго време.
Държавите от ЕС със значително по-ниски от Германия разходи за работна сила би трябвало да имат конкурентно предимство пред Германия. Но в действителност повечето от тези страни имат търговски пасив. Когато се разрази икономическата криза, по различни причини тези държави не съумяха да урегулират със собствени сили своя търговски пасив.
Разбира се, това не означава, че страните от периферията на ЕС не са се разпростирали извън чергата си, включително с високите социални разходи. Затова, когато се разви финансовата криза, главно държавите от южната периферия затънаха в дълбока дългова криза, от която не могат да излязат в обозримото бъдеще.
В крайна сметка проблемът е в това, че икономически ЕС се е изградило около една мощна икономика - тази на Германия, която е четвърта в света по БВП, където експортът е главният двигател. В периферията на ЕС вече има явни признаци на германофобия. Дали пък това няма да доведе до тежка политическа криза, която да е в състояние да разруши не само еврозоната, но и целия ЕС?
Чавдар Киселинчев,
международен наблюдател
Вълнообразно
Няма коментари
